Разкази за Саня Без повече мистерия

Разкази за Саня Без повече мистерия

Blog Article

се е паднал. Настаналата неразбория утихна отведнъж с изстрела на заптието.

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !

на всяка. Усмивката му се показа под мустака, когато стигна Саня.

Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:

Третата жена със която го правих и имахме страхотна сексуална връзка заедно със дъщеря й бе, Продавачката от магазина за бельо. Тя бе точно от калибъра на мама дори с малко по-големи цици. Всеки път когато купувах бельо и сутиени по поръчка (чашка Д,Е), се възбуждах за секунди, а чурката ми стърчеше напред, до масичката с бельото...тя не отделяше очи от възбудата ми а аз от цепката на големите й цици. И двамата се гледахме и въздишахме един по друг, а дъщеря й макар и малка ме гледаше с ръбчето на окото...срамежливо. Едва след като разшириха магазина и започнаха да продават рокли (за едри жени), споделих за връзката си със мама и дори започнахме да ходим двамата там. Продавачката Таня се зарадва защото ме харесваше а и бях редовен клиент: ''МАЙКА ти е една неустоима жена заслужаваща много любов и внимание, а ти си красиво палаво момче със готина дебела твърда чурка, ако ми беше син нямаше да ти се размине!'' На нея също и правих доста комплименти, че е готина и пищна и че дъщеря й нейно копие и е сладурана голяма. А във един от тези късни следобеди, като редовен и последен за деня клиент се забавлявахме тримата във магазина.

деня лъчи на слънцето, когато Саня се връщаше от чешмата, нарамила кобилица с менци.

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:

оголваше бялата си усмивка и пак туряше желязото в жарта.

На Андрешко му става мъчно за своя съсед Разкази за Саня и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

Романтичната история на Георги Аспарухов и Величка Маркова

Агата слезе от коня, завъртя броеницата между пръстите си и опря две ръце зад